Осиновяването по българското семейно право

Според българското семейно право има две фази на осиновяването – административна (подготвителна) и съдебна, която е същинска фаза на осиновяването. Осиновяването бива пълно и непълно. Пълното осиновяване създава връзка като по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, като в същото време правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Непълното осиновяване създава връзка само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. За да се стартира процедура по осиновяване, е необходимо осиновяваният да е непълнолетен, осиновяващият да е пълнолетен без значение от брачния му статус, също да е дееспособен. При пълно осиновяване компетентен да разгледа искането за осиновяване е окръжният съд по настоящия адрес на детето. При непълно осиновяване компетентен да разгледа молбата за осиновяване е окръжният съд по постоянния адрес на молителя. Молбата за пълно осиновяване се подава единствено от осиновяващия. Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто съвет по осиновяване го е определил като подходящ осиновяващ. Молбата за непълно осиновяване се подава също от осиновяващия. Производството по осиновяване протича в кратки срокове както пред първата, така и пред втората инстанция. Сроковете са 14-дневни и текат от постъпването на молбата и съответно на жалбата. Решението на първоинстанционния съд се обявява в съдебно заседание. По същия начин второинстанционният съд се произнася с решение в съдебното заседание, което е окончателно. Срокът за обжалване на решението на окръжния съд е 14-дневен. Съдът разглежда молбата за осиновяване в открито заседание с лично участие на страните. Същото важи и за производството пред въззивната инстанция. Заседанието се провежда при закрити врати. Съдът прави собствено изследване на интересите на детето и не е обвързан от становището на дирекция „Социално подпомагане“ относно интересите на детето и качествата на осиновяващите, въпреки че изслушва доклада на дирекцията по тези въпроси. С решението си съдът може да допусне или да откаже да допусне осиновяване. Съдът допуска осиновяване само ако е в интерес на детето. Решението на първата инстанция може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, от осиновявания и от прокурора. Осиновяването се прекратява на основание унищожаемост, поради липса на съгласия, поради тежко провинение от едната страна, по взаимно съгласие между осиновителя и осиновения, смърт на осиновител или осиновен. В някои от случаите осиновяването може да бъде прекратено и по съдебен ред. При влязло в сила решение за осиновяване на осиновения се издава нов акт за раждане, в който се вписва като негов родител осиновителят.